Ветеринарно - медицинска амбулатория, ж.к. Лагера, ул. Хризантема 16

За Сержант Стъби


"Шумът и стресът, които унищожиха нервите на много от неговите другари, не нарушиха духа на Стъби. Не защото той не усещаше опасността. Ядосаният му лай по време на битка и присъствието му в една част на редиците или в друга носеха на другарите му осъзнаване и спокойствие."

- Некрологът на Стъби в New York Times -


Сержант Стъби е бил бездомно куче. Но той е спасил повече човешки животи и е участвал в повече битки, отколкото дори съвременните войници няма да участват. Освен това го е правил без предимства като това да може да мисли или да има срещуположни палци.

Стъби е американската версия на Войтек, мечката войник (очаквайте скоро статия и за Войтек). Той е бил безстрашен питбул, който е започнал живота си изоставен в град New Haven, Connecticut - гладен, на студено и сам. Живеейки така, кутрето един ден попаднало на игрището на университета Йейл. Случайно там тренирали войниците от 102 полк на 26 Пехотна дивизия. Стъби сигурно е изглеждал толкова жалък, че чак е бил сладък, защото е бил осиновен от войник на име John Robert Conroy. Именно той е и кръстникът на Стъби. Конрой хранел кученцето и му давал да спи в казармата. Не след дълго всички войници го харесвали. А и кутрето било много умно. И то умно не в смисъла "Ей, това куче мисли, че е човек, защото лежи в креслото!", а по-скоро в смисъла "Леле, Ласи иска да ни каже, че Тими е паднал в кладенец някъде и сега сигурно го ядат хиляди змии, изпъзяли от Ада или от нещо подобно!". Само за няколко седмици се научил на звуковите сигнали на армията, можел да марширува в крак с войниците, дори се научил да поздравява по-висшите войници като си повдигал лапичката.

Когато станало ясно, че янките отиват на война в Европа, редник Стъби е бил качен контрабандно на кораба за Франция. След като потеглили, Конрой показал кучето. Моряците решили, че Стъби е толкова готин, че заслужава табелка с името и ранга, като другите войници. А когато Стъби бил разкрит от висш офицер, Конрой му казал:
- За почест!
И Стъби козирувал. От онзи момент му било официално позволено да следва дивизията по бойните полета на Европа.




И тук започва интересното.
Стъби станал официалният талисман на дивизията, като всички очаквали той просто да си стои в лагерите и да повдига морала на войниците. Това е много хубаво, но освен това Стъби е учасвал в 17 битки и 4 големи офанзиви. Включително и кампаниите St. Mihel, Meuse-Argonne, Aisne-Marne и Champagne Marne. И на мен тези имена не ми говорят нищо, но явно става дума за огромни по мащаб военни операции.
През Февруари 1918, докато участвал в боеве на север от Soissons, Стъби и другите войници са били постоянно под артилерийски и снайперистки обстрел. Но той не се криел, а когато започвали обстрелите изпадал в "боен гняв" и лаел. През този период е бил ранен по време на атака с химическо оръжие. Германците така го отровили, че за малко да умре.

Но Стъби е бил корав питбул и му трябвало нещо повече от бял дроб, пълен с отровен газ, за да се спре. Решил, че му е писнало да го тровят и вече можел да надушва отровният газ, преди да достигне отровни концентрации. Когато в окопите падали газови гранати, Стъби започвал да лае безконтролно и да хапе войниците, докато не си сложели противогазите. След това бягал малко по-надалече, докато се разнесе газът, защото все пак е живял във време, когато не е имало и кучешки противогази.

А в допълнение на тези си способности, Стъби използвал свръх-звуковия си кучешки слух, за да усети артилерийския огън, преди снарядите да започнат да експлодират. Това му донесло безкрайната благодарност на другарите му, голяма част от които сигурно са щели да се превърнат в овъглени купчини човешки останки, ако не е бил Стъби да ги предупреди. Кучето се научило да усеща и пехотните атаки на германците и да предупреждава войниците на пост, за да дадат сигнал за тревога.

Когато малкото човеко-спасяващо торнадо не било заето да предупреждава войниците за вражески атаки от всякакъв род, то прекарвало времето си в разходки из ничията земя (ничията земя е земята между окопите на враждуващите армии) и търсело ранени американски войници. Бил се е научил да разбира кои са американците и кои са германците. Когато намерел свой войник, ако човекът можел да ходи, Стъби го водел към лагера. Ако не можел, заставал до него и започвал да лае, докато не се появи медик. Това не е измислица!




Стъби военното куче е бил ранен от ръчна граната през Април 1918. Въпреки това е оцелял и от раната и от направените му операции. Няколко месеца след това се е върнал на бойното поле и е участвал в освобождаването на града Chateau Thierry. Франзцузойките там толкова много го харесали, че му направили дрешка, декорирана със знамената на съюзните държави. А войниците от 102 пехотна дивизия му ушили яке, което приличало на униформа и го украсили с медали - Purple Heart, Republic of France Grande War Medal, Medal of Verdun и медали за всичките кампании, в които е участвал.

Но Стъби не бил приключил. През Септември 1918, докато патрулирал окопите, попаднал на дегизиран немски шпионин, който описвал окопите. Стъби откачил и започнал да лае. Горкият германец не могъл да го укроти и просто побягнал. Стъби това и чакал. Изстрелял се като покрита с косми ракета, настигнал шпионина, захапал го за прасеца и ги повалил. Така двамата изчакали американски войници да дойдат и да арестуват врага. За тази си постъпка Стъби е бил повишен в чин - станал сержант. Това значело, че Стъби е бил по-висок чин от собственика си, който тогава е бил ефрейтор. Така Стъби станал първото куче, което е било повишавано в чин в Американската армия. А, да. За да се подиграват на германеца, войниците му взели Железният кръст и го сложили на Стъби.



Генерал "Black Jack" Пършинг и Първата дама на САЩ Флорънс Хардинг награждават Стъби


След войната сержант Стъби се върнал в Щатите и, нормално, станал знаменитост. Получил доживотна безплатна храна от YMCA и винаги, когато го водели на промоции за военните бонове, пет звездните хотели пренебрегвали политиката си да не допускат кучета. Ходил е два пъти в Белия дом, срещал се с трима президента на САЩ, а през 1921 година главнокомандващият на армията на САЩ, генерал Пършинг, лично му сложил медал "Куче герой".

Когато Робърт Конрой, собственикът на Стъби, отишъл да учи в университета на Джорджтаун, Стъби отишъл с него. Веднага го направили талисман на университетският отбор по американски футбол. До ден днешен логото на този отбор е куче (макар, че сега е булдог, а не питбул). Там, освен че си стоял сред играчите и (сигурно) гледал под полите на мажоретките, на почивките Стъби бягал из игрището и бутал топката. До тогава никой не го бил правил. Така че Стъби е открил и шоутата на почивките на спортните мачове. Наистина.

Сержант Стъби, американското куче герой, умрял през 1926, на (около) 10 години. Сега си има изложба в музеят Smithsonian's Museum of American History.


текстът е преведен и адаптиран от английски език, оригиналната версия е на сайта: badassoftheweek.com

Търсене

Loading