Ветеринарно - медицинска амбулатория, ж.к. Лагера, ул. Хризантема 16

Микрочиповете при домашните любимци

Написано на 1 Октомври, 2014 от д-р Георги Кръстев



Микрочипът е идентифициращо устройство, което се поставя подкожно на домашните любимци. Има размер на голямо оризово зърно и е базиран на пасивна Радио честотна технология.


Използване и ползи

Микрочиповете са особено полезни, когато се открие изгубено животно. Също така помагат и когато се спори за собствеността на дадено животно. Вече повечето държави имат изисквания при внос и износ на жiвотни, те да са чипирани. За България и страните членки на Европейския съюз, е задължително домашните животни да са чипирани.


Компоненти на микрочипа

Чиповече са пасивни радио-честотни устройства и нямат свое захранване. Проектирани са да реагират само при стимулация.
Състоят се от три основни елемента: силиконов чип, кондензатор и намотка-индуктор.
Силиконовият чип съдържа идентификационния номер, също и електронни вериги, които предават тази информация на скенера.
Индукторът действа като радио антена, която приема енергията на скенера. Заедно с кондензатора, те съставят резонансна верига.
Скенерът излъчва енергия, която възбужда намотката и зарежда кондензатора, а той енергизира интегралната схема. Тогава тя предава данните на скенера, чрез намотката.
Тези компоненти са събрани в биологично съвместимо стъкло, което е херметично затворено, за да се предотврати овлажняване.


Място на поставяне

При кучетата и котките чиповете се поставят най-често отзад на врата, между лопатките, по линията на гърба.
В ЕС може да се поставят и в лявата част на врата. Най-често чиповете не мигрират, т.е. те си остават на мястото на поставяне, обвити в тънък слой съединителна тъкан.


Нежелани реакции

Ветеринарните асоциации по света твърдят, че чипирането е безопасно и усложненията са с честота от порядъка на едно на милион.
Тези данни са от Асоциацията на ветеринарните лекари в Англия и се базират на извадка от 3.7 милиона домашни кучета.