Ветеринарно - медицинска амбулатория, ж.к. Лагера, ул. Хризантема 16

За сърдечната недостатъчност

Сърдечна недостатъчност при кучето

Написано на 26 Септември, 2014 от д-р Георги Кръстев



Статията описва болест на сърцето, която засяга най-често едри породи кучета, на възраст между 4 и 10 години.


Съвсем на кратко за анатомията на сърцето на животните

Сърцето се състои от четири отделения – две предсърдия и две камери. Кръвта тече от вените към дясното предсърдие. Престоява там за кратко и се изпомпва към дясната камера. От нея кръвта отива към белите дробове, където се обогатява с кислород. От белите дробове тя се насочва към лявото предсърдие, а от него – към лявата камера. Тя я изпомпва по артериите из цялото тяло.


Когато сърцето се разболее

Има два вида сърдечна недостатъчност при кучетата. Едната се нарича хипертрофична кардиомиопатия. При нея стените на камерите се удебеляват, което води до понижената им възможност да изтласкват кръв. При кучетата се среща рядко.

При втората форма сърдечните камери се уголемяват по размер, а мускулите в тях изтъняват. Тя се нарича дилатативна кардиомиопатия и е най-честата причина за застойната сърдечна недостатъчност.

Често се случва сърцето на кучето да се уголеми и да не може да изпомпва ефикасно кръв из тялото. Най-вероятната причина е увреждане на клапите, които контролират притокът на кръв в сърцето. Кучетата са на около 5 години, когато това се установи.

При уголемяването на сърцето, лявата част постепенно губи способността си да се съкращава силно и рязко, следователно, не може да изпомпва достатъчно кръв в артериите. Тогава кръвта започва да се задържа в дясната част на сърцето. В крайна сметка се увреждат и двете страни на сърцето, защото са свързани функционално. Сърцето се опитва да компенсира тези изменения, но в крайна сметка и тези компенсаторни механизми се изтощават. Този стадий на болестта се нарича застойна сърдечна недостатъчност.

При него сърцето не може да доставя кръв с достатъчно кислород из тялото. Без кислород клетките отключват редица отговори, за да си помогнат. От жлезите с вътрешна секреция се отделят няколко хормона, чиято цел е да се задържат течности в организма и да се увеличи обемът на кръвта. За няколко месеца тези мерки имат ефект. Но този увеличен обем кръв води до редица увреждания. Все повече и повече течност се отделя от капилярите, това води до задавяния и кашлица, също и до намалена издръжливост. Когато се събира течност в белия дроб се получава оток на белия дроб, течност под кожата се нарича периферен оток или оток на крайниците, а течност в корема се нарича асцит.

Какви са признаците на сърдечната недостатъчност?

Кучетата стават все по-слабо активни и се изморяват лесно. Има загуба на апетит, затруднено е дишането, появява се и кашлица, дори и в почивка. Коремът им се разширява и започва да прилича на круша, поради събирането на течност в него.

При клиничен преглед лигавицата на устата сивее, вместо да е розова, а кръвоносните съдове по повърхността са затлачени със застояла кръв. Често се наблюдава и състоянието „югуларен пулс“, при което сърдечният пулс може да се види на голямата вена на врата. При преслушване със слушалка винаги има нефизиологични шумове.

Сърдечната недостатъчност се развива без признаци за месеци и дори години. Ефектите й върху кръвния поток също се развиват бавно. Но в крайна сметка, компенсаторните механизми се изчерпват и се появяват признаците. Кучето може да се се влоши рязко само за няколко часа. Учестено дишане, синеещ език, обилно слюноотделяне или загуба на съзнание може да са първите признаци, че нещо не е наред.

Болестта е наследствена и кучета, която са я проявили не е правилно да се развъждат.


Защо ми се разболя кучето?

Причината не е в стопаните. Болестта е наследствена.


Как се поставя диагнозата?

Съмнения за това състояние може да се появят дори и при обикновен клиничен преглед. На слушалка се чува изменен сърдечен ритъм и странични шумове. Най-често се назначава рентгенова снимка или ехографксо изследване. То най-точно може да определи колко са уголемени сърдечните отделения, а също показва и притокът на кръвта. Редица случаи на кардиомиопатия се съпътстват от ритъмни нарушения. Те се дължат на смущения на електрическите импулси, които контролират пулса. Подобни смущения могат да са животозастрашаващи.


Как се лекува тази болест?

За терапия се използва коктейл от лекарства. Едно от най-старите е Дигоксинът. Той принадлежи към групата на положителните инотропни агенти. Те повишават концентрацията на калциеви йони в сърцето, а това води до по-силен пулс. За съжаление, дигоксинът се предозира лесно и има множество странични ефекти.

Други полезни лекарства са диуретиците. Те помагат да се отстрани излишната течност, била тя в белия дроб, коремната кухина или крайниците.

Използват се и лекарства, които разширяват кръвоносните съдове, но те се дозират изключително трудно, а и увреждат бъбреците.

Диетата играе важна роля за терапията. Храната трябва да е безсолна, без значение домашно приготвена или фабрична.


Каква е прогнозата?

За съжаление, пациентите с тази диагноза не живеят дълго. Най-често, след започване на терапията, животът може да се удължи около година, малък процент живеят около 2 години.


Как да разбера дали лекарствата действат?

Може да се правят биохимични тестове, но и просто да наблюдавате дишането на кучето си и общото му състояние, са също толкова надеждни методи. Ако лекарствата действат, кучето ви ще диша по-лесно, ще е по-активно и в добро настроение.

Статията е преведена от английски език, с някои изменения. Оригиналът можете да прочетете тук